В българската литература има не един и двама гения, които са

...
В българската литература има не един и двама гения, които са
Коментари Харесай

Колко добре познаваме великите български автори?

В българската литература има не един и двама гения, които са основали просто неповторими творби, които се четат и през днешния ден. Голяма част от тях даже не са се издържали от това си майсторство, тъй като просто някак страната не го е измислила. Иван Вазов, да вземем за пример, с изключение на непостижим публицист на лирика, разкази и романи, е бил и държавен служител. Трудно ни е да повярваме, като се има поради какви гениални неща са написали, само че това са обстоятелствата.
Прочетете още
Колко добре обаче познаваме някои от най-известните ни писатели и какво знаем за тях? Ето някои обстоятелства, които може и да ви изумят.

     1. Христо Ботев , изтъкнат български стихотворец и бунтовник, написва едвам 20 стихотворения. Той още написа есета, публикации и ирония, които пулбикува във вестниците на българските емигранти в Румъния. Първото му стихотворение е „ Майце си “, което той написва още като леден, а последното е „ Обесването на Васил Левски “, което той написа няколко месеца преди да загине на връх Вола. Освен публицист, той е бил публицист и издател.

    2. Добри Чинтулов  също написва единствено 20 стихотворения, като едвам 3 са били оповестени преди да почине. След гибелта му огромна част от тях се трансформират в песни. Най-известните са „ Стани, стани левент балкански “ и „ Вятър ечи, Балкан стене “.

    3. Пейо Яворов  е един от най-обсъжданите поети на своето време, най-много поради трагичните си любови Мина и Лора. Но знаехте ли, че Дора Габе също е била измежду обичаните на поета, въпреки за това да не се приказва доста?

     4. Пенчо Славейков  е първият в нашата литература, който стартира да написа метафизичен поеми. Освен това той е първият, който написа алманах с мистифицирани биографии.

  5. Няма спор, че Иван Вазов  е измежду най-видните писатели освен на своето време, само че и на всички времена. „ Пряпорец и гусла “ е първата издадена стихосбирка на поета. Излиза малко преди Освобождението, през 1876 година Любопитното тук е, че към момента страната е под иго и той разгласява стихосбирката под псевдонима Пейчин, с цел да не излага фамилията си на риск. Освен това за заглавието на романа си „ Под игото “, той се допитва до своие другари, като всеобщо показват точно това заглавие. Романът „ Нова земя “ е бил умислен като продължение на „ Под игото “. Голяма част от своето творчество Иван Вазов посвещава на своята майка. Тя е била най – близкият му човек и го е насърчавала да написа и да се образова, до момента в който татко му го е подготвял за търговец. Едно от най – известните му стихотворения, което всяко дете учи в учебно заведение е „ Аз съм българче “. Интересното тук е, че той не включва това стихотворение в нито една от своите стихосбирки. То е оповестено за първи път в списание „ Българче “ през 1918 година а първото оповестено стихотворение на поета е „ Борба “.

      6. Захари Стоянов  е употребил за герои в своята книга „ Записки по българските въстания “ апостолите от 4-ти революционен окръг с лидер Бенковски.

     7. Истинското име на Елин Пелин  е Димитър Иванов Стоянов. Когато е на 20 години той си измисля този псевдоним и по този начин остава в литературната история. След 1944 година огромна част от творчеството на Елин Пелин попада под крилото на пропагандата. Често е бил недолюбван от управници, поради близкото си другарство с Цар Борис III. Дори по простъпка убиват различен човек, вземайки го за Елин Пелин.

8. „ До Чикаго и обратно “ на Алеко Константинов  е първият професионален белетристичен пътепис в литературата ни. А „ Бай Ганьо “ е първият алманах с разкази, който има непрекъснат воин.

     9. Освен публицист, Йордан Йовков  е бил посланик и преводач в Букурещ.

     10. Димчо Дебелянов  е бил прочут с прозвището „ нежният лирик на България “.

    11. Елисавета Багряна  и Дора Габе са били съпернички освен в поезията, само че и в живота. След като бракът на Дора Габе с рецензия Боян Пенев се разпада, нейното място заема Елисавета Багряна, само че двамата не подписват брак.

    12. Гео Милев  е ранен в главата и губи дясното си око при едно стълкновение покрай Дойран през април 1917 година След това е бил опериран в Германия, където му слагат стъклено око.

    13. Христо Смирненски  живее единствено 25 години, само че оставя удивително творчество в 8 тома.

    14. Никола Вапцаров  разгласява единствено една стихосбирка приживе - „ Моторни песни “. Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на индивида, от който Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница (бояджийница). Йонко трансформира фамилното си име на Вапцаров.

    15. Първият многотомен разказ в българската литература е на Димитър Талев  – „ Железният светилник “, Преспанските камбани “, „ Илинден “ и „ Гласовете ви слушам “.

    16. Вторият татко на  Димитър Димов  е бил специалист по тютюна и точно от него той събира информация за романа си „ Тютюн “. 

     17. Истинското име на Ран Босилек  е Генчо Негенцов. Той е бил преподавател и първите си стихотворения написа за своите възпитаници. 

    18. Ангел Каралийчев  започва своята писателска кариера с разкази за възрастни, само че остава в литературната ни история като един от най-обичаните детски писатели. 

    19. Дамян Дамянов  е още един изтъкнат български публицист. За първи път той разгласява стихотворения през 1949 година във в. „ Сливенско дело “, а по-късно разгласява поетични произведения в централния книжовен щемпел.

    20. Блага Димитрова  е била определена за вицепрезидент през 1992 година, само че същата година напуща поста, заради несъгласия с президента Желю Желев.

     21. Атанас Далчев  освен изтъкнат публицист е бил и доста добър преводач. Сред забележителните достижения на Далчев като преводач са произведения на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и други

     22. Освен публицист, Симеон Радев  е бил още посланик, историк, бунтовник и журналист.

    23. Пенчо Славейков  е учил философия в Лайпциг.

    24. Петко Рачов Славейков  е български стихотворец, журналист, фолклорист и политик. Той е измежду водачите на Либералната партия след Освобождението, ръководител на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885).

    25. Истинското име на Емилиян Станев  е Никола Стоянов Станев. Той разгласява първите си творби през 1931 година

    26. Георги Райчев  не съумява да приключи гимназиалното си обучение, само че си намира работа като писар в Стара Загора, а по-късно – като деловодител в III мъжка гимназия в София и VI мъжка прогимназия в София. Той е бил дълготраен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, публицист, контрольор на читалищата при Министерството на националното просвещение.

    27. Асен Разцветников  стартира да написа стихове още като възпитаник. За първи път печата в списание „ Българан “ под псевдонима Анри.

    28. Никола Фурнаджиев , с изключение на публицист е бил и редактор на доста вестници и списания. Той е измежду най-хубавите преводачи на лирика от съветски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на главните европейски езици.

     29. Радой Ралин  е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов. Той е български публицист, стихотворец, сатирик, отстъпник, прочут с творчество, изтъкващо полезностите на свободата. Ползва псевдонимите Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

    30. Валери Нисимов Петров , чието рождено име е Валери Нисим Меворах е български стихотворец, сценарист, драматург и преводач от еврейски генезис.  Известен е и с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е учен на Българска академия на науките от 2003 година, вписан е в почетния лист на Международния съвет за детска книга поради „ Пет приказки “.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР